Реклами от Google

Search

Собствено Търсене

неделя, 1 ноември 2009 г.

ТРИГОДИШНИ ДЕЦА - ПРАСЕНЦАТА притежават удивителни способности да запаметяват и учат!





ВРЪЗКА: Малките четириноги обичат приятелите си, независимо кои са те!
ОБИЧ: Прасенцата са емоционални и привързани към своето семейство!
Те мислят и играят на електронни игри!

НАУКА

от ДОРОТЕЯ ВАЛЕНТИНОВА
Вестник 168 часа

Те са по-умни дори от кучетата и без съмнение от тригодишните ни деца!
За тях огледалото е... огледало, в което се виждат околните предмети. Когато застанат пред него, разбират кое къде е наистина. Откриват купичката си, вглеждайки се в отражението и разсъждавайки над него. Съзнанието им е достатъчно развито За да преценяват и осмислят бързо, правейки връзките между наблюдение, опит и памет. Справят се страхотно с лостове, джойстици и превключватели за отопление и осветление. Невероятно общителни са, емоционални и предани, и приказват на свой език. Чудовищно е да се третират като бездушни обекти и ходещо месо!" - разкрива в изследване върху животинския интелект проф. Доналд Брум от Департамента по клинична ветеринарна медицина на Кеймбриджкия университет, екс-председател на Научния ветеринарен комитет на Европейския съюз и съветник в британското правителство.
Брум и колегите му си избрали 8 прасенца, на които дали 5 часа да изучат
стъклените повърхности. В тях се отразявали купички с ябълкови парченца и мюсли. Животните първо подушили огледалата, видели какво има зад тях и се уверили, че там няма нищо. Така разбрали, че отражението не е самият предмет, а предметът се намира в противоположната посока.
„Освен любознателни и паметливи, играят удивително до6ре и печелят на видеоигри! Управляват джойстика със зъби и насочват курсора към определени икони върху монитора. Способни са на абстрактно мислене, запаметяват дори ц най-сложните изображения и си ги припомнят в необходимия момент! Интелектът им е на ниво, за което никога не сме и предполагали. За съжаление обществото ни робува на гигантския си апетит и набележи ли нещо за храна, не се интересува дали то мисли, чувства и страда" - допълва проф. Стенли Къртис от щатския университет на Пенсилвания.
Опашатите умници създават сложни и хармонични социални общности и се учат един от друг. Състезават се по съобразителност и често използват уникални тактики, за да постигат целите си. Спорят за социални рангове и демонстрират състезателна сила, за да намалят агресията от противници за „постове" в групата. Тези реакции и битки са типично човешки. Помежду си общуват на свой прасешки език. Зоолозите са отграничили над 20 вида грухтене, квикот и мляскане, които използват в различни ситуации - от обяснения в любов до „къде е мама".


Паметта им е блестяща
За нула време ги учим да донасят фрийсби или топка, да прескачат дъмбел и да стоят мирно до него! Различават ги напълно и помнят кое как се нарича. Казваме им „тичай след топката и я върни обратно!" и те се връщат именно с нея, а не с фрийсбито. Следващия път, когато посегнете към пържола, си представете как прасенцето в чинията ви играе на електронни игри също като вашето дете и как още от раждането си Запомня гласа на своята майка, а тя не спира да му пее, докато го кърми!" - съветва проф. Стенли Къртис.

Какво могат извън кланиците.
Прасенцата, диви и домашни, са в една група по интелект заедно с хората, приматите, делфините и китовете. Подобно на тях, малките запомнят имената си още на двумесечна възраст.
Предпочитат водата пред калта. Ако им се направи душ, ще се научат да го пускат и спират без проблеми.
Имат съвършена интуиция за посока и намират пътя към дома от огромни разстояния. Ако усетят, че семейството е в опасност, възрастните се втурват към обичните си със скорост от 18 км в час.
„Прощават, но не забравят лошото отношение, чувствителни са и страдат заради нашата жестокост" - убедена е Берглот Бьорсен, преподавател в Норвежкия ветеринарен колеж.
„3а разлика от кучетата, конете и хората, никога не преяждат, даже и да им е предоставен неограничен достъп до храна. Човекът е алчен да печели повече и ги инжектира с хормони и химикали, за да се тъпчат до смърт" - критикува американският еколог и вегетарианец Джон Робинс, основател на международната организация „Спасете Земята".
Рискуват живота си, за да защитят своите приятели, без значение дали са техни събратя или хора. През 2008 г. британският вестник „Дейли телеграф" публикува „историята на прасенцето Пру", което издърпало собственичката си от блато. „Бях се паникьосала - разказва жената, - а Пру усети отчаянието ми. Приближи се колкото можеше, аз хванах края на въжето, което й бях сложила вместо каишка, и изкрещях: „Тичай към къщи, бързо!" Тя разбра и ме задърпа с всички сили към твърдата земя."По същия начин розовата Присила спасява момче от удавяне. Спами води пожарникарите към горяща барака, за да извадят от нея приятеля й от детинство - теленцето Спот.
Лулу търси помощ за човека, който я е отгледал, защото получил сърдечен пристъп. Изплашеният до смърт Мики скача безстрашно от камион, предчувствайки близката си гибел. Във Великобритания даже е поставена паметна плоча в чест на легендарния Бъч и другарчето му Сънданс, които избягали от кланицата и се скитали из селата с дни, докато не ги заловили. Золоозите признават, че работата с тях е като работата с човек по отношение на обучението. „Не забравяйте, че гледат на вас като на равен, на брат до момента, в който не разберат, че ви отглеждате за кайма" - напомня Лайъл Уотсън.
„По двойки разузнават врати и резета, и търсят начин да избягат от своя затвор. Щом измислят план, най-умният, който е и водач, намира път за останалите и ги повежда. Помагат си, особено в беда"-твърди Кен Кепхарт, професор по зоология от Пенсилванския университет.

ВИСЯТ на куки в пълно съзнание
ВСЯКА година в Европейския съюз се избиват над 560 милиона свине, овце и добитък, над 4 милиарда птици и 25 милиона други животни заради тяхното месо, кожа и перушина, напомня Януш Войчеховски, депутат от Европейския парламент. За много от тях смъртта настъпва в пълно съзнание и жестока агония. В рамките на 12 месеца Великобритания умъртвява за пържоли 9,1 милиона прасета. В САЩ ежегодно гинат в кланиците над 104 милиона, а 63 милиона чакат края си по фермите. В тях майките прекарват целия си живот в мръсни индивидуални клетки за бременни - до 2 метра дълги и широки 28 см. След като родят, ги местят в други кафези, позволяващи единствено да лежат, за да кърмят бебетата. Място да се изправят, походят или да направят „гнезда" за малките няма, обяснява професорът по етология Пер Йенсен от шведския институт „Линкьопинг". Новородените се отделят на 10 дни. После майка им се опложда отново и отново, а цикълът с ражданията продължава 3-4 години, докато не я убият в кланиците.
ПО ДАННИ на Световната здравна организация консумацията на месо е свързана с рака на устата, гърлото, червата и гърдата при жените, както и с диабета. Въпреки това свинското е неизменна част от менюто на бебета и деца от най-ранна възраст. Свинските продукти са отлични преносители на патогени. В огромен процент от тях се откриват резистентни към антибиотици стафилококи, салмонела, кампилобактер, листерия, хормони, остатъци от лекарства, ваксини и химикали. В някои и тении. Европейският орган по безопасност на храните предупреждава, че 1 от 10 прасета, убивани в кланиците на страните членки, е заразено със салмонела.
да" - допълва проф. Стенли Кър-тис от щатския университет на Пенсилвания.
Опашатите умници създават сложни и хармонични социални общности и се учат един от друг. Състезават се по съобразител-ност и често използват уникални
„Жестокостта, мръсотията, безумните условия и постоянният стрес ги съсипват и поболяват. В мъката си гризат решетките и се хвърлят срещу бутилките с вода, надявайки се или да се спасят, или да умрат!" - възмущава се Йенсен.
Прасенцата се затварят в кочини, за да бъдат подготвени за разплод или угояване. Те трябва да стигнат 114-125 кг. Типична американска кланица убива около 1000 животни на час. Безпрецедентната скорост доказва, че няма как да се умъртвяват безболезнено. Заради неправилното зашеметяване с ток животните стигат в съзнание, окачени на куки, врящата вода, в която ги хвърлят, за да омекотят кожата и махнат козината им. През 2009 г. Министерството на земеделието на САЩ установява само в една кланица 14 нарушения на правилата за „хуманно" умъртвяване. Инспекторите наблюдавали как „животните пищели неистово след като четири пъти са зашеметявани с ток". Практика било и да се убиват с чукове, блъскани върху циментов под.

Хигиената при тях е на висота
ПРАСЕТАТА са изключително чисти. Ако им се осигури достатъчно пространство, си правят „тоалетни", които винаги са отдалечени от мястото, където се хранят и спят. Не се потят „като прасета", тъй като изобщо нямат потни жлези. Обожават да се къпят във вода и да си правят кални бани, за да се охлаждат. В естествена среда живеят в задружни матриархатни групи от 2 до 6 майки и техните малки. Няколко групи изграждат семейство, което поддържа връзки с близки фамилии. Родствените фамилии се обединяват в една още по-голяма общност - стадо. То приема до 30 членове, но в Европа и Калифорния са забелязани и стада от стотина „роднини". Възрастните се грижат за малките си, обучават ги как да оцеляват, следят ги внимателно и сменят често клонките и тревата, върху която спят. „Прасетата се поздравяват и разговарят гръмогласно, а вместо прегръдка и целувка се докосват с муцунки. Докато изследват нови ареали или събират зимнина, остават в постоянен контакт, издавайки специфични звуци. Тези звуци са език, чрез който известяват кой къде е, какво е решил да прави, как се чувства и накъде ще тръгне. Безспорен факт е, че съзнават кои са и че всеки член на групата е самостоятелна личност със своите особености и характер! Колкото и да ви се струва невероятно, имат чувство за идентичност и принадлежност към социалната си общност. Разпознават членовете на семейството най-вече по миризмата и гласа. Обонянието и фантастичният им слух играят същата роля, каквато при нас зрението" - описва южноафриканският зоолог, ботаник и етолог Лайъл Уотсън.

Bookmark and Share

Няма коментари:

Публикуване на коментар